Акад. проф. Емил Янев: Централната композиция, прозвучала на концерта на 18 май Симфония №2 от Сен Санс носеха печата „Първо изпълнение в България“

На 18 май т.г. в концертната зала на Общинския култу­рен институт „Надежда“, софийският оркестър „Симфониета „София“ осъществи поредната си публична изява. Тя бе реализирана под диригентството на Кирил Ламбов и със солистичното участие на тубиста Николай Темнисков.

Кои са причините, поради които искам да споделя с чита­те­лите впечатленията си, получени от концерта?
Те са три: 

Първо: Избраният иновативен репертоар! Нарушавайки недобрата репертоарна практика у нас – симфоничните оркестри в страната да „въртят“ изпълненията на еднотипни пиеси – централната композиция, прозвучала на този концерт Симфония №2 от Сен Санс носеха печата „Първо изпълнение в България“! Tова повиши интереса от страна на публиката, понеже задоволяваше нейното музикално любопитство и обогатяваше музикалната й култура;

Второ: Гордост за всяка национална култура е да прите­жава интерпретатор на музикалния инструмент Туба, с артистичния ранг на Николай Темнисков! Като се наблюдава от страни лекотата, с която той музицира на тази „голяма свирка“, слушателят остава с лъжливото усещане, че това е „лесна работа“! Всъщност е точно обратното – освен наличието на овладяно диафрагмено дишане, необходимо за звукоиз­вличането от артиста, се изисква и притежаването на отлична физическа кондиция – за преодоляване на неговата тежест – без това да се отразява върху качеството на музикалното изпълнение;

Трето: Диригентът Кирил Ламбов – подбрал репертоара за изключително кратък срок – три репетиции! – бе успял да осъществи убедителната му реализация от оркестъра! Кирил Ламбов приличаше на обективен анализатор и прозорлив коментатор – като д-р Светослав Терзиев, който умело подпомагаше слушателите да „разшифроват“ и осъзнаят вирту­алните емоционално – естетически послания, излъчвани от из­пъл­няваните музикални произведения. Всъщност, в съчетание с неговата неповторима индивидуалност, това е основната функция на диригента – да бъде активен посредник между създаденото от композиторите и слушателите,  за да ги обеди­нява  в общо полезни духовни каузи!

Защо „Духът не е „надстройка“, не е съставна  част на чо­веш­ката природа, а е най-високата ценностна проява на човеч­ността у човека“ (проф. Орлин Загоров)?! И още, защото „Животът на музикалното произведение е заложен в неговото изпълнение“ (акад. Борис Асафиев).

Безспорно, Кирил Ламбов е позитивно развиващ се диригент, което пролича от умението му да обхваща цялостно структурните компоненти на изпъл­няваните произведения в единен интерпретационен процес. И за да стане той необратим, наложително е Кирил Ламбов да има повече диригентски изяви!

В заключение, длъжен съм да подчертая персоналния принос – на артист – оркестрантите в оркестър „Симфниета „София“ за успеха на този концерт – със своята хомогенна звучност, преодоляването с лекота на техническите трудности в нотния текст и точното реагиране на диригентските изисквания. Явно грижите, които полага Столичната община за артистичното му развитие са целесъобразни и трябва да продължат в бъдеще, за да се гарантира неговия просперитет!

акад. проф. Емил Янев