„Рапсодия в синьо“ на Гершуин – историята зад един набързо направен шедьовър

Музикалната композиция, известна с интегрирането на джаз ритми с класическа музика е започната на 7 януари от композитора, а премиерата й е на 24 януари

Aмериканският композитор за първи път разбира, че е трябвало да напише най-революционната си творба от статия във вестник.

Как започва всичко за „Рапсодия в синьо“?

През нощта на 3 януари 1924 г. Джордж Гершуин, неговият брат Айра и текстописецът Бъди Де Силва са играли билярд в Бродуей. По време на играта брат му забелязва в раздела за забавления и култура на „New York Tribune“ новина, която шокира Гершуин. Във вестника е било написано за предстоящ концерт на нова американска музика, по който работи Джордж Гершуин, и който ще изнесе Пол Уайтман и неговата група „Palais Royal Band“ в „Aeolian Hall“ на 12 февруари – рожденият ден на Ейбрахам Линкълн. По това време Гершуин е работил по  музикалната си комедия „Sweet Little Devil“, до чиято премиера са оставали три седмици. А сега – трябва да напише и концерт до 12 февруари?! И да, той успява за изумително кратко време да напише творбата си за пиано и джаз бенд“, включваща елементи от европейската симфонична музика и американския джаз. Прави го за по-малко от три седмици, защото е нямало начин да откаже не на който и да е, а на самия Пол Уайтман – наричан по това време „краля на джаза“, въпреки че неговата група не е била джаз банда, а по-скоро голям танцов оркестър, който е използвал джаз музиканти от време на време.

Много музиканти пишат своите музикални шедьоври на шега, във ваната, или просто правят своята гениална мелодия за миг. „Рапсодия в синьо“ започва своя път, когато Джордж Гершуин е пътувал във влака за Бостън за репетициите на своя мюзикъл „Sweet Little Devil“. Именно тогава Гершуин е очертал рамката за новото парче, което е започнал да пише на 7 януари 1924 г.

От къде се ражда идеята за заглавието на творбата?

Първоначално композиторът озаглавява творбата си „American Rhapsody“. „Защо не наречете новото парче „Рапсодия в синьо“ („Rhapsody In Blue“), предлага брат му Айра, който е бил вдъхновен от картината „Ноктюрно в синьо и зелено“ на художника Джеймс Уистлър. Играта на думи се харесала на композитора (от Blue — синьо, и Blues — блус), тъй като произведението е изградено върху негърски песни, и името му било оставено така. Също по предложение на Айра, Гершуин контрастира доминиращия синкопиран герой в мелодията с изразителна романтична тема, която композиторът преди това е бил импровизирал на парти.

Истината е, че до премиерата на 12 февруари 1924 г., Гершуин не е бил завършил  частта на пианото, но като солист на премиерата постига триумфален успех с произведението, което днес е приветствано като забележителност в американската музика. Оттогава тази бляскава и увличаща творба с оригинално и заинтригуващо название се смята за класическа в американския джаз.

Произведението, аранжирано от Ферде Грофе (американски композитор, аранжор, пианист и инструменталист), е може би най-изпълняваната и най-записваната оркестрова композиция на 20-ти век. Това е единственото от големите произведения на Гершуин, което самият композитор не е оркестрирал.

– – –

Следете културния афиш на ОКИ „Надежда“ и във Facebook.

Прочете още:

Фреди Меркюри – историята на живота, която може би не знаете

210 г. от рождението на Ференц Лист-единственият, предизвикал истинска „листомания“ с техниката си на пианото

„Love Me Do“ – Раждането на „The Beatles“

239 години от премиерата на Моцартовия шедьовър „Отвличане от Сарая“