На днешната дата Лудвиг ван Бетовен завършва популярното си произведение „На Елиза“

Първоначално композиторът нарича миниатюрата Bagatelle No. 25 в A minor, а самото име „Für Elise“ е подзаглавие

„На Елиза“ е едно от най-обичаните и популярни произведения на немския компизитор Лудвиг ван Бетовен, създадено на днешната дата – 24 април през 1810 г. Любопитен факт е, че пиесата е публикувана 40 години след смъртта на композитора, след като е била намерена случайно в архив. Написването на творбата буди доста въпросителни сред музиковеди относно това дали е създадена в следствие на някоя споделена или несподелена любов на композитора. Всъщност сред музикалните среди се твърди, че три жени си съперничат за името на известната творба.

Една от версиите е на немския музиковед Клаус Мартин Копиц, според който става дума за певицата Елизабет Рьокел, в която Бетовен се влюбил по време на престоя й във Виена. Преди това по света смятали, че творбата е посветена на Елизавета Алексеевна-съпругата на руския император Александър I. Третата жена, смятана за достойна претендентка на предишните две е била ученичката на композитора Тереза Малфати, в която той бил влюбен. Kомпозиторът и предложил брак, който тя отказала през 1810 г., когато всъщност е написана и пиесата на Бетовен.

Някой от изследователите, които работят по творчеството на Бетовен считат, че  пиесата му за пиано, известна като „На Елиза“, може да е „За Елиза“. Това е, защото композиторът, освен, че губи 30-годишен слуха си, е имал неясна дикция и хората трудно го разбирали. Логопеди изразяват предположението, че Бетовен е страдал от дислексия и на това се дължи неясната му дикция. Според тях това имало не само правописно и лингвистично, но и психологическо значение – от гледна точка на това, какъв род посвещение е творбата – посветена „на“ или написана „за“.

Дали миниатюрата „На Елиза“ е написана за някоя от тези жени, остава загадка, но е факт, че и трите не откликват на чувствата на великия композитор. Бетовен остава сам до края на живота си. Потънал в света на музиката и в тишината на глухотата си. Великият композитор е създател на едни от най-значимите, най-изпълняваните и харесвани музикални шедьоври.

Животът на Бетовен:

Една от загадките за виенския класик Лудвиг ван Бетовен е датата му на раждане. Знае се, че е кръстен на 17.12.1770 г. в гр. Бон, Германия и се предполага, че рождената му дата е 16 декември. Той е най-големият от седемте деца в семейството му. Баща му го обучава по пиано, солфеж и хармония от най-ранна възраст. Строгият родител със суров нрав обаче оказва огромно влияние върху характера на композитора, който придобива склонност към усамотение и размисъл. Уроците на Бетовен с неговия баща са били истинско мъчение за него – всяка вечер баща му се прибирал пиян, изваждал го насила от леглото и го карал да свири, при всяка грешка го обиждал и удрял с пръчка. Заради отсъствия и изоставане от учебния материал той сменя три училища. През 1781 г. напуска училище и работи като помощник-органист.

8-годишен изнася първия си концерт пред публика, където баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че е 6-годишен.  Бетовен свири освен на пиано, на орган и цигулка. На 12 години вече композира първите си малки пиеси. През 1792 г. заминава за Виена и остава там до края на живота си. Проблемите със слуха започват едва, когато големият композитор е на 26 години – измъчван от непрекъснати шумове в ушите, свързани със спецификата на заболяването му. Проблемът постепенно се влошава, докато не става напълно глух. Умира едва 56-годишен на 26 март 1827 г. – навярно от цироза на черния дроб.

Почит на композитора отдават над 20 000 души.

Творчеството му се разделя на 3 периода – ранен, среден и късен. Гениалният творец унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст. Пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; операта „Фиделио“, увертюрите „Леонора“, „Егмонт“, „Кориолан“, „Тържествената меса“. Има и много клавирни творби – 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др. Творби на Бетовен често присъстват в културния календар на ОКИ „Надежда“ и се изпълняват от „Симфониета „София“.

През 1889 г. в къщата на семейството на Бетовен в Бон е открит музей, където са разположени предмети от живота на композитора и тази епоха.