24 май – Напред! Науката е слънце, което във душите грей!

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви…..!
Из текста на песента „Върви, народе възродени“
по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков
Песента е известна като „Химн на св. св. Кирил и Методий“

24 май е паметна дата в историята на България, на която страната ни отбелязва с поредица от мероприятия Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На тази дата от 1990 г. празник имат читалищата и българската журналистика. 24 май е един от най-светлите ни празници, какъвто другите народи нямат. Денят, на който с различни инициативи изразяваме своята почит към всички онези, които запалиха пламъка на българската духовност, към техните ученици и последователи. Празник на стремежа към осъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Денят, който и съставите от ОКИ „Надежда“ – „Симфониета „София“ и Джаз формация „София“ отбелязват с различни културни мероприятия.

Историята казва:

Празникът е отбелязан за първи път в гр. Шумен на 22 май 1813 г., според арменски летопис. Според съвременната историография на 11 май 1851 г. в Пловдив за първи път се организира празник в чест на светите братя Кирил и Методий. С установяването на  Григорианския календар като държавен през 1916 г., датата от 11 май се измества с 13 дни напред. По този начин празникът започва да се чества на 24 май. Така след 1968 г. Църквата чества Св. Св. Кирил и Методии на 11 май, а на 24 май започва да се чества като Деня на българската просвета и култура и празник на славянската писменост. През 2020 г. празникът бе преименуван на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Любопитнo:

  • „Азбука“ произлиза от „аз” и „буки”. Английската дума alphabet (алфабет) се е образувала по същия начин (от гръцкото „алфабетос”, съответно от буквите „алфа” и „бета”). Азбуки, АЗ – като самосъзнание/като БОГ и БУКИ – като буквите, с които изразяваме мислите си и следваме божия план.
  • Името на всяка буква в азбуката ни е значело нещо, за да бъде запомняна по-лесно. Например: А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро”.
  • През 9-ти век по нареждане на император Михаил ІІІ Св. св. Кирил и Методий създават глаголицата, по-късно е създадена и ранната кирилица.
  • Кирилицата и глаголицата съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и др. Доказателства за това се срещат до 10-11 век. С времето кирилицата напълно измества глаголицата.
  • Оригиналният вариант на кирилицата, създадена от Св. Климент Охридски е от 44 букви, а днешната ни азбука е от 30. За сравнение – в латиницата днес има 26 букви, а в далечното минало е имало само 21.
  • Кирилицата се използва не само от славянските езици, а и в татарски, казашки, киргизки и др., а през 2007 г. става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
  • Днес над 250 млн. души по света използват кирилицата. На нея пишат и руснаци, сърби, украинци, монголци, а в Румъния се е ползвала до 19 век.
  • Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан на кирилица е в скален манастир близо до село Крепча в България – датира от 921.
  • По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида.