„Велик е нашият войник“ – маршът, обявен преди 20 години за химн на Българската армия

„Велик е нашият войник“ е един от най-въздействащите военни български маршове, създаден за един ден през далечната 1916 г. по време на Първата световна война. Музиката е дело на Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия, а текстът пише журналистът подпоручик Константин Георгиев Попов. Двамата създават един от най-популярните български маршове за един ден край Охридското езеро. Още на следващия ден песента е изпълнена от войнишки хор на 23-ти полк и поема своя славен път. Въпреки, че има и друг марш на полка, песента на Георгиев и Шекерджиев е по-известна. Маршът бързо става много популярен в цялата войска и се превръща в една от най-любимите войнски песни.

„Велик е нашият войник“ е отпечатана в издание от Иван Влаев от Габрово, а на гърба на всяко издание по желание на Шекерджиев пише: „Приходът от продажбата е за семействата на убитите от полка войници“.

Оригиналният текст на „Велик е нашият войник“ описва героичния път на Шипченския полк до Охридското езеро, но поради политически причини той многократно е променян. Въпреки това песента никога не е била забранявана и до днес остава един от най-докосващите български военни маршове.

Днес песента, освен за химн на Българската армия се пее в българските училища, ежегодно е изпълняванa от оркестър „Симфониета „София“ и певци за 6 май – Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Под различни текстове „Велик е нашият войник“ съществува без прекъсване повече от 90 години, на 31 май 2001 г. със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев песента е обявена за химн на Българската армия.

Оригинален текст на химна:

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.